Рай

"Дланите й пълзяха по кожата му. С всяко докосване, той създаваше тялото й... Нямаше сила, която можеше да раздели телата им. Сърцата им биеха заедно. Когато срещаха погледите си, забелязваха само блясък. Древен блясък. Нямаха нищо нечисто в душите си. Защото душите им бяха в Рая. Превърнаха се в енергия, която се завъртя във формата на осмица. Телата им не докосваха пясъка – те бяха над него. Бавно морето ги влачеше към себе си. Поглъщащи ги. Но те нито за миг не спряха да плуват в телата си. Да разпознават с длани плътта на другия. Нямаше друга плът. А само нов живот."

Из "Рай", Радослав Гизгинджиев